Закапят ли от очите ми спомени

... "Спомни си пламъка, момко. И празнотата. Съсредоточаваш се изцяло над един-единствен пламък и хвърляш в него всичките си страсти"...Р. Гордън

Пламъци. В сърцето ми буят.
И пак ще бъде мойта клада,
в която спомените ще горят
среднощните ми часове на ада
в пламъци. В сърцето де буят.

А беше то... мъничка авлига,
в шепите ти свила си гнездо.
Днес мост над кладата издига,
та спомени, да гори си само.
А беше то, мъничка авлига.

Златна мигла е днес Луната,
стихнала над мене тъжно мълчи.
От очите ми спомените капят
на сърцето в пламъка горчив,
под златната мигла на Луната.

Сърцето днес е мойта клада,
в която спомените ми горят
среднощните ми часове на ада
в пламъци. В сърцето де буят,
че днес отново то е клада.

Над кладата си мост издига,
та спомени да гори си само.
А бе онази мъничка авлига,
в шепите ти свила си гнездо.
Днес, мост над кладата издига...

... и от очите ми спомените капят
на сърцето в пламъка горчив
под златната мигла на Луната.
А тъжно тя над мене мълчи,
щом от очите ми, спомени закапят....

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf