Закапят ли от очите ми спомени
... "Спомни си пламъка, момко. И празнотата. Съсредоточаваш се изцяло над един-единствен пламък и хвърляш в него всичките си страсти"...Р. Гордън
Пламъци. В сърцето ми буят. И пак ще бъде мойта клада, в която спомените ще горят среднощните ми часове на ада в пламъци. В сърцето де буят.
А беше то... мъничка авлига, в шепите ти свила си гнездо. Днес мост над кладата издига, та спомени, да гори си само. А беше то, мъничка авлига.
Златна мигла е днес Луната, стихнала над мене тъжно мълчи. От очите ми спомените капят на сърцето в пламъка горчив, под златната мигла на Луната.
Сърцето днес е мойта клада, в която спомените ми горят среднощните ми часове на ада в пламъци. В сърцето де буят, че днес отново то е клада.
Над кладата си мост издига, та спомени да гори си само. А бе онази мъничка авлига, в шепите ти свила си гнездо. Днес, мост над кладата издига...
... и от очите ми спомените капят на сърцето в пламъка горчив под златната мигла на Луната. А тъжно тя над мене мълчи, щом от очите ми, спомени закапят....
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|