Ах, как,

до смърт,

ми омръзна

да съм облегната

все на своето

собствено рамо.

Сама

да изслушвам

мислите си

объркани,

да им кимам

разбиращо.

Нямо

да изкрещявам

всичката болка -

да не би

някого

да събудя.

Да се обичам

неистово -

въпреки себе си,

да се харесвам -

въпреки другите.

Катинарът

заяде -

този,

с който

сама си заключих

веригите

и ще взема

най-после

да пусна обява:

\"43-годишна жена -

за отключване.

Ако нямате

ключ

и със искреност става ...\"