StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,413
   Потребители: 12,381
   Автори: 4,013
   Коментари: 319,100
   Точки: 2,650,594
   Съобщения: 155,175
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,743

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Задушница

 

Вървя сама към пропастта,

в ръка държаща свещ от манастира.

Душата носи лудостта

и казва ми живей така, че да не стига

 

Църквата донесе ни вина

и учи ни какво е правед и закрила.

Забулена аз крача във нощта,

Отричам се от Бог и всяка сила.

 

Какво получих с доброта?

Удари от подлост, изнемога?

Анатема слагам и на любовта,

антихристът в мене проговори.

 

Как живее се след удари в гърба?

Всеки ден ли ще се раждам и умирам?

Колко още ще понасям и ще изтърпя

щом иде ми да изкрещя, че вече стига!

 

Анатема, ще приключа със това!

Млъкни сърце, че от болка ще завия!

Сама съм, нека скоча в пропастта!

Духни свещта и нека с вино ме напият

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2019-11-02
прочитания: 26
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход