На Вики с обич:
Нервите ти - корабни въжета,
опънати от бурното море
на моята любов. Сърце, което
изплаква в носталгичен послеслов
маниакалната си страст към самотата,
страха от сблъсъка със нечия душа....
... Обречена съм да преследвам свободата
но без ръката на любим. Съвсем сама
през ада си измислен да премина -
да се откъртят всички стари грехове,
които дяволски тежат, макар и в миналото;
да съм безименна за теб и без лице,
защото болката обикновено има име
и устни и погубващи ръце,
а аз не искам да съм болка.
Забрави ме!
Дано забравата покой ти донесе!