Забрави ли?!
Ключът е под черджето на прага.
Настъпа го, преди да го откриеш.
Преди да я разбиеш, старата брава,
преди да влезеш... в празната от обич стая.
Преди да ме притиснеш до стената,
и гърбом да ме караш да те гледам...
Преди да си останал на колене.
И с поглед мълчалив в стената
да копаеш дупка...
Преди да ги разбиеш, прашните стъкла,
преди да пуснеш вятъра да бяга...
Преди да си говорим с недомлъвки,
преди над нас таванът да се срути,
и всяка твоя мисъл, споделена
по покрива небесен да изпълва дупки.
Огледай се – нима затуй си мълчалив,
че в стаята нахлу със калните обувки,
а сега си бесен – от глупави следи,
и собствените тъпи грешки?!