Изхвърлен на боклука календар

със избледнели, заличени дати...

Клеясал механизъм в прашен, стар

часовник – кукувичка на стената...

Прозорец със опушени стъкла,

приведен уморено към земята...

Ръждясалите панти на врата,

раздиращи с плачът си тишината...

Донесено от вятъра листо,

застинало в изсъхнала гримаса...

И бурени, събрани на кълбо

във ъгъла на стаята... Това са

картините, изписващи света

на болката... Да можех друг да бъда...!

Получих като дар за Вечността...

забравата!

...Най-тежката присъда!