StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,710
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,250
   Точки: 2,645,796
   Съобщения: 155,200
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Забранен отговор

Усещам как души те самотата ти
и как се луташ в дебрите на мрака си.
Не вярваш в път, а някога познатите
мечти събират прах, от дълго чакане.

Отрязал си крилата си (защо са ти -
просторите са жажда за наивници),
но спи в душата болка недокосната -
от липсата им раничките живи са.

Не казвам нищо. Знам, съвсем излишно е.
Почти е необходимост да си тъжен,
осъдил си се сам на безразличие,
а аз не съм се учила да лъжа.

Да можех, подарила бих ти времето
и хиляди измислени реалности,
в които няма помен от дилемите
за правилното, грешното, моралното...

Да можех, бих те топлила в сърцето си,
историята бих ти пренаписала -
изпълнена с любов и птици весели,
но няма начин. Може би, и смисъл.

Мълча и тихо вслушвам се в душата ти,
дочувам как съмнения дълбаят я -
"къде греша и как се връща лятото!?"
А отговорът прост е. Ти го знаеш.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-12-09
прочитания: 122
точки: 18 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход