Забързани, задъхани живеем,усмивките заспали са у наси двама с тебе бавничко сивеем,уверено вървим към сетен час.Живота пием на големи глътки.Не можем да се спрем дори за миг.И глъхнат в тъмнината бързи стъпки,и мигове летят с отчаян вик.Понякога след тях поглеждам тайнои осъзнавам, че са вече там,на спомените в мястото омайнои никога не ще се върнат, знам!И вечер късно, в мигове на болкаще влизам да поседна между тях.Дали и радост ще намеря – колко?И ще се питам – бях или не бях.Забързани, задъхани през днитеминаваме без погледи назад.Усмивките, копнежите, мечтитеизстиват и от тях повява хлад.А някой ден, когато се опомнимще трябва да се спрем, да помълчим.И що е радост, трябва да си спомним,и бесовете в нас да укротим.