“In vino veritas!”

В чашите винени светела голата истина… -
старата мъдрост на древния Рим е измама.
Пени се в каните огнена лудост избистрена,
плискат морета от вино.
Но истина няма!

Пари отровата, дето се пее из песните
- вино от Охрид, лютива ракия от Драма -
пият по хладните кръчми юнаците - лесно е! -
кръчми под път и над път.
Само истина няма.

Давим във вино душите си, търсим надеждата,
светят на дъното в чашите личните драми,
в капка рубинена болка и гняв се отцеждат.
Драми си имаме бол.
Само истина няма.

Всички я търсим, но нея я няма из каните,
няма я в бъчвите, в тъмните изби задрямали.
Пени се вино в бокалите, святка в стаканите…
Чаши си имаме.
Истина, истина няма!

Иде не смелост, над пълните чаши надвесени,
в шемета винен сме някак по-дръзки и прями.
Само че в шемета губим за миг равновесие.
Само - залитаме…
Пием, а истина няма.

Мракът се спуща над нас, тъмнината ни плаши…
Ние ли бъркаме, старата мъдрост ли мами -
розов изглежда светът през налетите чаши,
виното лъже…
Но истина - истина няма!

Нещо е сбъркано, може би в нас е сгрешеното -
истини търсим по кръчмите, пием пред храма.
Свети на дъното в чашите утешение
и ни горчи като жлъчка.
А истина няма!