Могат, знам, сърцата занемели
пак да се почувстват оцелели,
да литнат на крилете на Пегас,
щом аз съм Ти, ти щом си Аз
и тази гибелна разруха
със своята прегръдка суха
да се разпръсне на парчета
със злобата си непревзета,
защото в този леден мраз
ти викаш мен, теб викам аз
и търсим огънят в очите
душите ни да стопли със лъчите...
Тръгни към мен не утре, днес!
Че утре е далечно, без прогрес
и виж как още в тишината
за тебе пазя чиста топлината!