Поредна чаша с вино си наливам,
мислено наздравица за тебе вдигам.
И тази вечер със самотата се напивам,
до мен е седнала...С ръка я стигам!

А ти от мене си така далече...
Но тази вечер за теб ще пия!
Макар че всичко свърши помежду ни вече,
от сърцето си не мога аз да те изтрия.

За тебе често ще си спомням...
Очите ти ще виждам в звездите!
Гласът ти нежен аз ще си припомням,
щом чуя песента на птиците във утрините.

Когато вятър зашуми в листата,
косите ти лицето ми ще милват...
А когато се разхождам край реката,
тъгата ми по теб ще се засилва.

Застанал на открито под небето,
за теб ще мисля в дни дъждовни...
А стичащи се капки водни по лицето,
ще ме галят с твоите ръце гальовни.

Поредна чаша с вино си наливам,
отново ме прегръща самотата...
Сълза издайна с юмрук изтривам,
в душата си усещам празнотата.