Някога обичах,
някога се чувствах щастлива.
Сега всичко е една илюзия.
Заблуждавам се всеки ден,
че обичам, че съм обичана.
Вземам колкото мога,
давам каквото имам,
но тъгата в душата остава.
Липсваш ми!
До болка бях свикнала с теб,
с приказките ти, с чувствата ти,
с характера, тембъра на гласа,
чувството ти за хумор.
До болка бях свикнала да споделям с теб -
да ти казвам когато ме боли,
да плача на рамото ти...
Сега ми липсват твоите думи,
твоята подкрепа, твоя глас,
смехът ти...
Толкова много значиш за мен,
толкова много искам отново да те видя...
Някога обичах
и щастлива бях да те нарека мой приятел,
сега те няма...
Няма кой сълзите ми да избърше,
няма кой със сладката си усмивка да се обърне към мен,
с думите:
\"Слънце, усмихни се, аз съм тук до теб\"!
Липсваш ми до болка
и ако някого обичам,
то това си само ти.
Ти, приятелю любими,
ти, който единствен ме разбра.
Обичам те, никога не забравяй това.