Аз тебе търсих толкова години,
за теб копнеех и мечтах -
дните си започвах със молитва
да дойде ден, да спра на твоя бряг.
Беше тежко, но не се отказвах,
беше мрачно, но прогонвах мрака -
сълзИте на душата в стихове превръщах
с усмивка аз разпръсквах светлината...
за да те търся...
и продължавах.
Път.
Път от тръни пропътувах,
преминах и през хиляди реки,
океани и морета аз преплувах,
за да намеря твоя бряг и твоите водИ.
И молих се, не спирах...
и силно вярвах в моята мечта -
превърнах се във птица и политнах
в небосвода син разперила крила.
Ветрове и бури ме посрещаха,
ураганите и те един след друг
редяха се, като че ли насреща им
нарушИл е някой райският им кът.
Но не спряха ме, не се уплаших,
към тебе идвах и за теб копнях -
Молитвите до Господ - а ми стигнаха
и пуснах котва аз на твоя бряг.
24.03.2010г.