Пътеката на живота е в моите ръце.
Пътувам, а в мен отломки тишина.
Но решил съм с трепета в моето сърце,
да запазя вечно нежна топлина.


Не мисля, че ще ми е много леко
да съградя наново щастието в мен.
Не се страхувам, няма да е леко,
нито пък ще е някакъв проблем.

Детските години са в сива пепел,
а тя покри позорно любовта.
Животът ми, жестоко ме оплел
в ръцете жилави на старостта.

Мислите в мен са като лято -
нежен полъх в тялото повей.
Едно - единствено в мен е младо;
сърцето жадно да живей.

© автор: Николай Пеняшки - Плашков