Всеки спомен аз ревниво пазя,
просто имам нужда към миналото да се връщам.
Зареждам се отново,когато имам нужда,
пак същите усещания ме завладяват.
Пазя те в сърцето и душата.

В сълзи си давя болката,
а сякаш тя се храни с тях
и все по-силно ме изгаря.

Заключих си сърцето
и хвърлих ключа в бездната.
Заключих мислите,
затворих си очите.

Завързах си ръцете,
да не ги протягам
в мислите,онези
хвърковатите.

В съня ми идваш нощем.
За там не зная де е ключа.
Вратата е отворена.

И ще останат винаги въпросите,
какво ще бъде ако друго беше?