С трапчинките на вятър веселушков
заспалата вода се навълнява.
Паток потърква пухената гушка,
върбинков шал ресните си развява.

Нощта се спуска - като сън въздишков.
Разсипват се звезди новородени.
Заплитат се кълбисти дълги нишки
на сенки, от тревите уловени.

Побухва бухал. Тъмнината дебне
с опулени очи, очетворени.
По клонките светулково вълшебни
набъбват листи - като привидения.

Вселенската ми лудост хвърля дрехи
по закачалките на пролетните храсти.
Луната тази нощ е за утеха.
Небесен талисман за земно щастие.

2005