кървиш

но стискаш зъби

боли те

и винаги ще те боли

от приятелски обиди

направо ти се чудя малкия

как още вярваш че имаш приятели

след всичко което са ти причинили

и тази болка която те разяжда

вечер

в бялото легло

в което отпускаш морното си тяло

не знаеш ли

че под завивките са скрити

змии

бодили

и ножове

прилежно нагласени от твоите приятели

и когато спреш да мислиш

вечер

и заспиш

започваш да се мяташ

от онази болка

да бълнуваш

от отровата на техните злини

и пак започваш да кървиш

но стискаш зъби

а приятелите ти не ще попият

болната ти кръв

зная че са ти помагали

понякога

но сега те гледат как изчезваш

как потъваш

и се давиш в собствената си кръв

и не им пука

напротив

смеят се

на плахите ти опити

да се пребориш

с тяхната насмешка

виж малкия

кървиш