uFeel.me
За надеждите
Автор: Hel4oto,  27 февруари 2007 г. в 00:00 ч.
прочити: 338
Снежинките се топят
преди да докоснат земята-
така е обикновено в живота.
Или поне така е в моят.
Слушам го как говори,
чувам гласът му въпреки
всичкият смях и всичките викове.
Но снежинките се топят
преди да докоснат земята.
Кал е всичко наоколо.
Кал получавам, а очаквах
сняг на парцали.
Очаквах преспи брокатени,
ярко слънце, вятър смразяващ,
шейни, смях на деца и
свистене на гуми.
Очаквах поне този ден да е сив
въпреки слънцето и тези проклети
вечнозелени дървета.
Очаквах поне този ден да е сив,
Сив, въпреки всичко.
И какво ми остава,
гледайки през този замръзнал
прозорец навън, към калния свят,
освен да повярвам, че някъде
съществува и друга вселена,
същата като тази, но много по-друга.
Какво ми остава освен да повярвам,
че поне там съм щастлива.
Със зъби потракващи и
треперещи пръсти
прекрачвам прага на една
напълно нова отчаяност.
И напук на всичко наум си повтарям,
че един ден ще дойде и моето време.
Можеш ли вече да видиш
малките снежинки,
които изчезват много преди
да докоснат земята?

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me