StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,728
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,302
   Точки: 2,645,938
   Съобщения: 155,571
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

За надеждата

Реши и тръгваш. И ми стана тежко.
Сама поемаш пътя си натам,
а аз оставам невъзможно сам
в това безлично общество човешко.

Усещам - срещу мене идва есен
и падат вече жълтите листа.
А тръгваш ти без думи на уста...
Забрави ли за оня миг чудесен?

Надеждо, моя! Как да те задържам?
За тебе вече няма тук храна.
Не взимаш вече моята страна.
Но как сега без тебе ще издържам?

Че ти до днес в живота ме крепеше-
на теб разчитах всеки божи ден.
В живот посърнал и невдъхновен
за мойто чисто име ти спореше.

Без тебе нищо вече не е вкусно.
Без тебе вече всичко ми горчи.
За бъдещето нямам пък очи -
за мене то остава си... безвкусно.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2016-06-04
прочитания: 234
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход