Чувствата призовават те,

нечовешко противоречие.

Подари ми жар, умолявам те

в изпепеляващо красноречие.

Във думите сила влива ми,

мисълта за теб и копнежа пир

по едно докосване, позволила ми

- устни пълни със тих ефир.

Владея ги и плета в картини -

думите, що не казват нищо.

Искам твоите – тях подари ми-

в косите ти украсени нишки.

Дъхът ти във дробовете си

събирам аз тъй пропит с наслада.

Жертвал бих и ръцете си

във тих живот за една награда:

от момичето, което не вярва,

че капчици бяло във черно се крият

и нотки тъга ми във думите вкарва

и глътката сетна от мене изпива.

Хладно ми погледът шари

и животът е низ монотония.

Със поглед шамар ми удари

и всичко потъва в ирония.

11/05/2012