Обичам ли те?!
Боже мой, защо?
Какво си ми направил,
че да мога?!
Сънят ми бяга в изнемога,
а ти си заговорил
за любов. Не мога...
Обичам ли те? - питаш неуверен.
Не зная!
Сигурно сънувал си ме само.
А аз кога съм те желала?!
(Не помня.)
Вече остарявам...
Аха! Сега се сещам -
най- малко преди сто лета -
когато принц в съня ми се яви
и ... ме целуна.
Събудих се, но той избяга.
Но ти ли ? Неее!
Какъв ти принц?
Приличаш на момчето,
на което вятъра
разсипа му брашното.
И не търси у мен
онази кърпичка с желания...
И не търси измислени причини -
че няма ме..., и че ме има.
Попитай себе си – защо?
Така е по-добре!
Да те обичам ли?!
Дано!