Те са къшейче хляб във хранилка за птици,
чаша облачен чай в най-студения ден...
Тънки нишки на шал с разноцветни шевици,
топлина от целувка сред посърнал момент.

Полетяло хвърчило във прегръдка на вятър,
бели макове, пролет и цъфтяща липа...
Жълти круши пропити с аромата на лято,
чакан глас, доловен сред безбройна тълпа.

Непознати очи разгадани до трепет...
Низ мъниста скрепен с безопасна игла...
Тишина изрисувана в думи на шепот,
къс от синьо небе, преразказан в дела.

И разляни бои във следите на четка,
нежен полъх пленен в разпиляна коса...
Водни кончета, залез и отключена клетка,
смях събран от цветчета със капки роса.

Просто шепа листа в неотъпкана есен...
Обич сплетена с прежда от ярки кълба...
Красотата на мисъл въплътена във песен,
длани стихнали в миг споделена съдба.

Те са в глътка вода и дъха сред гърдите,
звън посипан във цветни парченца стъкло...
Тихи стъпки, които обхождат звездите...
Дързостта във размаха на смело крило.