Май залудо
все в луди се влюбва –
онзи, лудия знае навярно...
Той съня си в ден преобръща,
а пък нея – да трие със гума...
Той залудо изтри от живота си
няколко луди години,
но не ще я изтрие от себе си –
тя се вписа –
химически молив.
Тази луда,
дето все по него ще тича.
В онзи луд,
с много странни привички.
Току виж – за малко се спира,
после пита: коя си?!
Не съм те запомнил.
Имам друга,
но тя не може...
като теб да обича.