Загубих се в дните.От бързане.
Нямах време и теб да обичам.
Без косите ми с нощите вързани,
не успях на Луна да приличам.
За какво ми е утре,след теб,
щом за днес не остана от вчера?
Свободата ни дреме отпред...
Без конете е пуста и прерията.
Забравих в очите ти себе си.
Да гледаш през мен.Без да виждаш.
Да си спомниш за белите лебеди.
Те ти шепнеха...как да обичаш.
Сълзите ми трудно изпръхнаха.
Пресолени се спряха в душата.
Реките от обич...пресъхнаха.
Но запазих си капка в ръката.