Застана на вратата, плаха,

да не те събуди.

Погледна те и тихичко заплака.

В съня си ти разказваше за нея,

и колко дълго плакал си за нея...

А тя, в сълзите си, 

усмихна се - почти недоловимо,

наведе се над теб и те целуна...

В живота си научи, че да губиш,

е знак, че ще спечелиш - любовта си...

Погали те тъй нежно по главата,

обърна се  и тръгна си, защото

поиска да запали пак искрата

на слънцето в очите ти лудешки.

Изниза се на пръсти,

да не те разбужда,

в съня ти ще те пази - нежен трепет.

Отвориш ли очи, ще се завърне

ще те... целуне. За да остане в тебе...