Колко големи са тези мечти,
колко красиви изглеждат Те, в твоите очи.
Носиш се на онзи облак, знам,
търсиш световете на вечните истини...
Искаш да не свършва товa
искаш да летиш вечно с тези крила...
Колко ли ще трае една минута за теб не знам,
Но времето променя своята форма от раз,
Времето не ни чака...
Виж, то се насочва към нас,
Ще го хванем ли?!
Ръцете ти са слаби,
загрубели от това да градят чуждa съдбa...
Човек ти бе наречен, но не знаеш, че си обречен.
Да търсиш това, което никога няма да намериш.
Да се бориш, за да запазиш себе си.
Казваш, не съм егоист...
Спри!.. Думите ти са като бодли,
Виж кърви...
В това ли се превърна Ти?!
Искаш и мен да промениш
Твоята правда, за мен е измама,
Твоят път, за мен не е изненада.
Стоиш и се молиш, когато си в капана.
За бъдещето всичко искаш да знаеш,
Но за миналото си нехаеш...
А ТО уроци дава!