Зее вратата отворена -
бяла рана в стената.
Пристъпваш -
днес ли си зимата…
която ме търси и скита в гората?
Влез и добре си дошла.
Ето я моята маса.
Ето ги двама ми стола.
Късче бедност ще дъвчем с теб.
Черният вятър ще пее.
Влез и добре си дошла.
Ето го, тук е сърцето ми.
Пийни си от него
и нека
станат червени косите ти.
Аз ще съм бял.
Като крехкия сняг под вратите.
Като болест в късен януари.
Ти си зла и безжалостна винаги,
още в първия миг си открадна от мене…