\"...аз съм онази мишена, в която
животът стрелата си остра боде\", Николай Дялков (bohema)

Все той е виновен. Все него корим –
за всичките наши несгоди.
А всъщност, летим ли или пък пълзим,
не друг, а Животът ни води.

Понякога щедър, а друг път  свидлив,
но винаги –  верен приятел.
Дали си нещастен, или пък щастлив,
до теб е, държи ти ръката.

Той всеки от нас е зачевал с любов,
и с всеки прохождал и тичал...

Животът е съдник – безкрайно суров,
защото  докрай ни обича...