Поезията ми
се крие
в междуредията
на живота.
Като плаха птичка -
засрамена
от собствената си
вина.
Превърнала се е
във имитация
на съществуване.
Обидена от тази
маска – щит,
с която се
прикривам,
но не от другите
сърдити
псевдо – същества,
а от желанието
да съм пак
по детски,
неподправено
щастлива.
От желанието
да се впусна
в полет.
О, някой ден
ще го направя.
Знам!
Поезията ми
е търпелива.
Ще ме чака там...
В междуредието...