StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,904
   Потребители: 12,423
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,049
   Точки: 2,667,971
   Съобщения: 172,225
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,712

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Животът си отива

От как се помня, като мъж,
аз стъпям на пета и пръсти.
Със мислите- на шир и длъж,
кроя мечтите си чевръсти.

И слял денят ми със нощта,
прелистих много календари.
Не съм си мислил за смъртта
дори и ток да ме удари.

Каквото сторих до сега,
остава нейде сътворено.
Каквото писах на шега
е все със хумор посолено.

А вън от тудовия ден
се чувствам вече непотребен.
Но радва ме четеца- фен
и на стихът ми злободневен.

Тъгувам миналите дни,
защото нямам перспектива.
Играя на "стани- седни"...
Животът тъжно... си отива.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-01-18
прочитания: 44
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход