Възкачвах звезди по небето,
а после ги брулех напук,
когато забравят момчето,
което им пееше тук.

Запалвах и пищни огньове,
да раждат любов покрай мен,
но чуех ли думи отровни,
се криех във тъжен рефрен. 

От извори черпех виталност,
дарявах я често, без страх.
Сгрешат ли пред мене, тотално
потъвах и дълго мълчах.

Сега си почивам в колиба,
скована с дъски и... кураж.
Аз чакам от Бога поличба.
Животът е свят, не мираж!  

03.10.12 г.