Пред него хлопна 

не една врата.

И не една врата 

след него ще залостят.

Но никога

не срещна любовта,

а само дявола -

дошъл на гости.

И никога

така и не разбра,

че даже котки не виреят 

върху ламаринен покрив.

И никога

не пита докога

метежно ще изгаря

в суета, а после -

само махвайки с ръка,

ще отминава с грохот 

похотта си.

Ще лумва в стъпките му

не една следа,

и не един,

но тъй самотен остров.

А котките -

навярно и сега

ще се покрият жалки 

в мишите си дупки.

Единствен той 

докрай не извървя

живота си – такъв, 

какъвто да се случи.