Животът е прекрасен
Като миг забързан и опасен
По-кратък е от полета на птица
По красив от летен залез

Миговете се редят и отминават
И споменът за тях тогава
Когато най-силно те се появяват
От място скрито във душата
Ни кара да си мислим, че ще можем
Да се върнем и да ги повторим.

И колко сладка мисъл е това

Да се върнеш и да не сгрешиш
Да се влюбиш пак и да простиш
Да подадеш ръка без завист
Лошите неща да ги забравиш

А миговете бързо отминават
Добри и лоши спомени остават
Но без едните другите не смеем
По достойнство да отсеем

Миг прекрасен бе, но той отмина
В душите ни наивни ще остане
И ако лошото във него не пребъде
То със сигурност ще го изровим

И ще съградим отново нещо наше
И мига ний пак ще изживеем
Мига на щастието, което
Тъй силно мислехме, че го желаем

3.03.2009 Русе