StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,443
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,493
   Точки: 2,643,141
   Съобщения: 151,455
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Живот,Болка и Смърт (Разочарованието и Изхода)

Когато си пропаднал много надълбоко

във себе си и в своята душа,

когато всичко хубаво е тъй жестоко,

че нямаш сили за борба,

 

когато тъй самотен си на този свят

и няма никого във твоя ден,

и чустваш, че си стар, макар и млад,

и винаги жестоко си сломен.

 

Когато всичко във живота е една лъжа

и губиш бавно свойто „АЗ”,

и нямаш в себе си дори една мечта

а в душата само мраз.

 

И сякаш нечий чужд живот живееш,

във твойта кожа ти е тясно,

не искаш и не можеш да се смееш,

не виждаш нищо вече ясно.

 

Когато си самотен сред хилядите хора

и нямаш никого до тебе ти,

и търсиш винаги в измамници опора

и после винаги така боли.

 

Когато търсиш любовта, и не намираш,

а за обич истинска копнееш,

и тайничко във себе си така умираш,

а да се погледнеш ти не смееш.

 

И даваш много пъти свойто сърчице

и винаги на хора грешни,

а те го мачкат със безмилостни ръце

в игрите свои смешни.

 

Когато срещаш само подлост и коварство,

а отговаряш с искренност и светлина,

и виждаш параван във приказното царство,

но пак раздаваш своята душа.

 

Когато свойте ръце към някого протегнеш,

а той обърне гръб и продължи,

когато няма как да го избегнеш

и пак попаднеш във мъгли.

 

Когато мислиш, че си срещнал любовта

и се усмихнеш най-накрая,

а тя убие безпощадно твойта светлина,

а ти отново търсиш края.

 

             *******

 

Човек кажи какво да стори,

когато целия живот е тъй безмислен,

има ли кой да отговори

с отговор който да е смислен?

 

Всички може би ще кажат:

„Бори се, никога не се предавай”,

но и те ще те накажат

пък ти мълчи и продължавай.

 

И как борбата да я има,

Когато винаги си толкоз лъган ти,

всеки идва за да взима

и сервира свои изтънчени лъжи.

 

И винаги сломен, самотен, огорчен,

Сякаш в чужд живот и нечия игра

толкоз много пъти наранен,

че не знаеш кой си всъщност на Света.

 

Сърцето си на хиляди си разделил,

за да можеш да го раздадеш,

а винаги от злобата си пил

и не искаш да се отървеш.

 

Цял живот си търсил по Земята

мъничко добро във всички хора,

колко пъти си се блъскал във стената,

защото нямал си от никого упора.

 

А колко пъти открил си любовта

и давал си последната си обич,

и бил си пак на прага на Смъртта,

и си оставал пак с нечия лъжа.

 

          ***********

 

Идва миг, когато ти омръзва -

нямаш вече нищо да дадеш,

всичко в теб така замръзва,

че искаш просто да се оттървеш.

 

И колкото и тъжно да звучи,

намираш едно единствено решение-

за миг боли, но вече без сълзи,

не виждаш никакво спасение.

 

И почваш себе си да питаш:

„Как да сложа своя край”?

И започваш да се скиташ

в душата празна до безкрай.

 

И отговора не намираш там,

и си изгубен вече ти -

в себе си и вън си сам

и вече нямаш „себе си” дори.

 

А истината е тъй жестока -

вече си черупка без пълнеж,

нямаш цел - нито пък посока -

Просто молиш да умреш...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2011-12-05
прочитания: 317
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход