Ти плачеш за него ти страдаш за него и нямаш покои. Обичаш го много тъка ли затова ли обливаш страните с дъжд от солени сълзи.
Аз знам че ти не можеш да признаеш пред него и пред себе си дори, но затова не плачи не обливаи страните спри за миг този дъжд от сълзи.
Изслушаи ме и си помисли живота има своите лоши и добри страни той е коварен ,но той е и нежен, а по някога даже прекрасен.
Всичко ти дава , сърце което да обича да мрази, душа която при всеки да намира покой , две ръце гальовни които умело да протягаш на пред.
Но и всичко ти взема, започва подред да отнема твоите блаженства без чет, пропива жадно твоето тяло притиска твоето уморено от старост сърце докато дъхат ти спре.
Но ти продължаваш да плачеш , моля те погледни ме и кажи какво искаш, да живееш вечно , вечно да живее тази твоя звезда.
Не тъка не можеш да си играеш, забрави това е невъзможна тази земя, но не само тук в цялата вселена е така. Моля те спри погледни ме и си спомни,
спомни си за твоите младежки дни. Спомни си за своята първа любов, за приятелите за мен,затова че бях с теб през лошите и добрите моменти на твоя живот.
Ти бе моя упора така както аз бях упора за теб. Спри да плачеш недеи бъди егоист, огледаи се и виж нашите деца, но моля те виж ги не със завист че все още дълго ще живеят на тази земя.
Погледни нашите внуци, но не за да искаш да бъдеш отново дете, виж ги те са малки невинни сърца, виж ги с обич през стъклата на твоите очила.
Престани помисли та ти си едно пораснало с годините дете. Свали очилата избърши очите огледаи се и престани да бъдеш егоист.
Погледни виж всеки идва изживява своя изпълнен с радост и горчивина живот, а после си отива в своя отвъден свят. Така е в този живот един умира друг се ражда и тъка ще продължава този кръговрат, спри сълзите и се премери.