Животе мой, защо се подиграваш?
Отново ми предлагаш път трънлив.
И гледаш отстрани дали ще падна.
Не можеш ли да бъдеш милостив?

Животе мой, ти знаеш, че съм силна.
Но с мене пасианси си редиш.
И под краката ми разпалваш клада.
Политна ли. Отново да ме изгориш.

Животе мой, със теб докрай се боря.
Редувам бездни. Висини.
Въртя се в кръговрат. И споря.
В очакване на по-щастливи дни.

Животе мой, защо ли те обичам?
Обичам те такъв, какъвто си.
И даже и за миг от теб не се отричам.
Дори, когато страшно много ме боли.