uFeel.me
Живот
Автор: asenov,  18 юли 2011 г. в 09:27 ч.
прочити: 254

Поел своя път,вървя не поглеждам назад
чувам стъпките си тъй тежки и уверени
дори ранен надигам се след всеки спад
забравил грешните лица по неволя намерени.

И каквото добро и лошо преживял съм
аз във вчера го оставил съм,
ала крача уморен с наранена гръд-
аз нищо не забравил съм...

И каквото имал съм,и за каквото мечтал
аз тъй погубил съм,тъй изтървал,
че боли в гърдите ми въздишка тревожна
нима грешник съм пред съдбата греховна?

Родил се от горчилка  и тъга,
дошъл мрачен и тъй дъждовен
в залеза ти отново изгряваш
самотен мой тревожен ден.
...........................................
и всичко ми тъй свидно дадено
ти си го обратно взе,
и след всичко скръбно поднесено
кажи ми Живот не стига ли?

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me