Един живот неизживян
една голяма празнота
защо така си неразбран
защо живееш в самота
Един живот-една сълза
едно море-едно небе
и как така обвито в тъга
раздирано сърцето ти тече
И капки кръв потънали в безкрая
не искам нищо аз да зная
не искам в сянка да живея
не мога без сърце да копнея
От гняв, от болка, от обида
не искам аз да си отида
от срам, от мъка и тъга
не искам в ада да горя
Дори да падна - аз ще стана
дори на колене да моля
но няма аз да престана
за живота си да се боря
Самотна в пустошта горя
самотна в бездната вървя
и как в един живот неизживян
да мога да се вместя - аз не знам