StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,077
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,879
   Точки: 2,648,684
   Съобщения: 156,257
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,764

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Живителна вода

В Душата уморено времето въздиша
и нишки сребърни в косите ти изплита.
Горчиви спомени за самота в очите пише
и търси глътка сладост в чашата изпита.

И търси да открие брод в началото на края,
поне за миг от сенките си да избяга.
Очите, ослепели на пустинната ти гара,
през сенките съзират обич спряла.

И толкова копнееш този влак да е за теб,
по чудо появил се на самотния перон.
Във вярната посока да те отведе.
За обич, сбъдване - изплаканият стон.

И бягаш с него от безкрайната си пустота.
Студа в сърцето мъчиш да надбягаш.
С Любов да сгрееш наслоената си самота.
С живителна вода смъртта си напояваш.

val - Валентина Цвяткова 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-04-13
прочитания: 198
точки: 22 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход