Оставяш ме като покръстена,
със вяра да те търся пак навсякъде.
Оставяш ме възкръснала
от пепелта на делника,
донесъл огън от недрата.
Оставяш ме, до мене си !
Посяваш ме, намерил ми душата
във плетениците, затлачили
спасителните вади.
В очите ти съм съвършена,
и ако питаш ме, дори летя понякога!
Не мога да убивам, но жестока съм
от истини, които в мене драскат.
Дюшека девет не помагат,
зърно от грах ме сваля на земята.
На тъмната страна си господар,
от мен извира светлата ти същност.
С едната взимам, с другата ще дам.
От две ръце разпъва се душата,
но живата вода през всеки камък я пречиства.