Седеше пред къщи една
тъжна, самотна жена.
А нежният, син небосвод
и спомняше минал живот.

Рисуваше с мисли картини
от мигове свидни, любими,
преживени със мили чеда.
Какво ли те правят сега?

Те тръгнаха смело напред
по Земята, да дирят късмет.
Разпиляха се по целия свят,
сълзите горчиви - текат...

За сполука се молеше тя
и накрая пристигна вестта -
ще се върне тук блудният син.
Дано за добро е… Амин!