Изпъкналите вени пораждаха у нея неудържимото желание да се впие в бледата плът и да усети за пореден път онова чувство на дяволска наслада, когато, още топла, кръвта на жертвата прониква в ледените й жили и се разлива по цялото й тяло, пораждайки у нея неземно блаженство, задоволявайки сатанинската й похот. Сега тя бе цялата едно нестихващо желание, бе се превърнала в похот, дива и необуздана, устремена в кървав екстаз към девствената плът. Погледна за последен път млечната коприна и се впи - свирепо, жадно, ненаситно. Устните й се обагриха в нюанса на кръвта, очите й примижаха в сладострастие и разтърсващи конвулсии обладаха красивото й тяло. Екстазът я изпълни докрай и тя усети как няма сили да отдели устните си. Засмука още по-жадно, вече неспособна да се контролира и я усети - раздираща плътта, изгаряща душата, вледеняваща кръвта. Болката. Кристално стенание се изтръгна от агонизиращите й гърди и в следващия миг тя, вечната повелителка на свирепата страст, се намери завинаги в обятията на своята майка - Смърт.