Прости ми, че “малко” те обичах,

че за тебе правех дори и невъзможното…

Прости ми, че “малко” в теб се вричах,

че пропуснах онова сложното…

Виновна съм пред теб, пред твоите очи,

за дето те обичах мъничко…

Виновна съм, изтръпнала съм, валят сълзи,

и ме боли да се усмихвам…

Винена, виновна, сама… напий ме до сладост...

Нека летя! Напий ме с мъка, напий с бяс!

Да забравя, че родих се момиче с грях!

Напий ме със сълзи, напий ме… със страст!

Напий ме с вино от червена кръв… и пияна да съм…

Само не и тъжна… напий ме нека усмивките болят…

Пред себе си да бъда безразлична… (не, не, само не и тъжна)

Зарови ме после,погреби ме, забрави очите - шоколад…

и остави ме бавно да умирам трезва… сам-самичка в този свят