Замръзнал фон
от въздух в плоскости
очакващо стои да изтече
в обема над земята.
Очите виждат
в две посоки -
едната си отива,
а в другата дърветата
по-близо пишат стих…
върху колоните
на мост от камък,
като израстват
с повече.
Светло-бяла постеля,
с мои стъпки по нея,
вкоренено мълчи,
а с кристали подканя:
“Полети!
От ръцете си-клони
издялкай криле.
Не рисувай,
размахвай,
рискувай!
Потопи се в зората
от облаци,
в този цвят,
който тя
предпочита за днес
и прехвърля
от другите свои
на осъмнали птици
в очите!
Аз съм тук,
ще те чакаме
с твоите корени!”За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me