Отново ме завъртя
житейската мелница...
Толкова срещи, раздели,
в живота си преживях,
толкова приятелски
топли десници поемах,
толкова много болка
и радост изживях...
Но не тъгувай, сърце,
надбягване е живота, суета.
Аз тръгвам с птиците,
отново да обикалям света.
И нищо, че в очите ми
е вече е късна есен,
с радост от внуци и правнуци
ще уча нова песен.
Живота продължава, нали,
а в него любовта вали...
А любов в сърцето си,
аз все още имам много,
ще я дарявам като цветя
с радост - и в щастие,
и в тревога, навсякъде,
където и да съм по света!
aza_9