Далече остана зад мене
животът - с дните препускащи,
а нощите - &nbsp;в сълзи облени.
Нечакани срещи, любов... после внезапни и тъжни &nbsp;раздели.
Живот &nbsp;в &nbsp;безкрайно и дълго пътуване.
Логично е - ново &nbsp;завръщане.
С болки на рамо - и мои, и чужди,
които попивах и страдах - съчувствено ...
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;/дали &nbsp;бе това &nbsp;нужно?/
Живот - &nbsp;във очакване трепетно&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;
на първия плач на детето ми,
звъннал - същинска камбанка в зората на утрин тържествена... Далече, далече остана &nbsp; усмивката мила - на мама, &nbsp; и таткова заръка - клетвена...
А там някъде - горе, блещука &nbsp; една светла, прекрасна звездица. Това е тя -моята баба, Изпраща ми обич в&nbsp;искрици... 17:41:41&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; 2011-03-24&nbsp; &nbsp; &nbsp;

uFeel.me

ЖИВОТЪТ ПРЕПУСКА