Разпилявах се, тичах, горях
по гори и морета –
не откривах вълшебния смях,
че да стопля детето,
що живее до днес още в мен
и прегръща живота,
тананикайки весел рефрен
в свойта дълга разходка.
Не дарявах реки от печал,
а изпивах ги тихо,
в чужди болки, до пепел горял,
на глупци се подсмихвах
и минавах във друг епизод
с друга гара, с друг пристан,
черпех всеки полуидиот
с малка водка и бира.
А накрая почти осъзнах,
че не спи битието
и видях в огледало, без страх,
че е старо момчето,
ала пулсът е още тъй див,
че кръвта прекипява
и у мене животът е жив –
следва своята права.
Не поглеждам унило назад,
стягам новия поход
към желания, светлия бряг,
влюбен в морския грохот.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me