Нахално навря се в леглото ми, драга,
косата оста̀ви отвън.
Изчезвай от тука! Не чуваш ли? Бягай!
За мене си само лош сън. 

Веднъж те прегърнах, но ти ми отказа,
а втория път се смути.
Сега аз ти казвам, че хич не ме блазниш
и грозна си, даже смърдиш. 

Когато реша, чуй ме, сам ще те викна,
сега си затрай и мълчи.
Мълчи си спокойно ти, древна реликва,
не брой още моите дни. 

Какви ти системи и гнусни лекарства,
та аз съм младеж и летя.
Недей ме финтира ти, грешко коварна,
а бягай! Виж има цветя,

които не стават за гроб и ковчези,
свободно цъфтят в моя ден.
А слънцето мое не ще да залезе,
животът е още пред мен.