СВЕТЛИ ОТБЛЯСЪЦИ
ФЕНЕРНО ЛУДУВАТ,
СЕНКИ ПРИКРИВАТ
СТЪПКИТЕ МИ САМИ,

С БЕЗЗВУЧЕН ШЕПОТ
С МЕН СЕ СБОГУВАТ,
ПОД ТЪЖНО НЕБЕ
САМОТНИ ЗВЕЗДИ,

С БОЛКА ВЪВ ШЕПА
И СПОМЕН В ОКОТО,
С ДЪХ - ВОПЪЛ
В ПРИТАЕНА ДУША,

ПРЕИЗПЪЛНЕНА
С ЧУВСТВО СИРОТНО,
С НЕИЗПЛАКАНА
ОТ ГОРЕСТ СЪЛЗА,

АЗ СВЕЖДАМ ПОГЛЕД
КЪМ КЛЕТОТО СИ СЪРЦЕ,
КЪДЕТО ЖИВОТА
Е НАПИСАЛ -
ИМАШ КРИЛЕ!

РАЗТВОРИХ ГИ - ОПИЯНЕНА
И С ТЯХ,
ПОЛЕТЯХ ОКРИЛЕНА
КЪМ ЛЮБОВТА.