Ще си измисля някакъв живот,
какъвто си признавам, че го нямам.
Щастлив. Насън, наяве - бод след бод,
с фантазиите си на килограми.
Ще кърпя сивото си битие -
ще го усмихвам с едри цветни кръпки.
Не лъжа себе си – не съм дете.
До тук вървях, а не оставих стъпки.
Ще си го намечтая друг и мой.
Страхотно бива ме да съм мечтател.
И после няма да се питам кой
от двата ми живота е предател.
Простих си истини, простих лъжи
и обещах си, че ще оцелея.
Живота си със шини от мечти
превързвам, та дано го доживея.
Ще го измисля. Някакъв красив.
Макар, че друг ми бе написан свише.
Изкуство е да се опазиш жив.
Изкуство е и да се пренапишеш.
Радост Даскалова